понеделник, 14 април 2014 г.

Здравейте и добре дошли в моя блог!

Аз съм Елиезер Бен-Йеуда и съм на 156 години. Живея в Йерусалим, но понякога пътувам. Възрастен съм, но все още съм подвижен, защото духът ми не знае застой. Тук бих искал да споделя с вас впечатления от последното си пътуване.

Преди няколко дни, докато преглеждах профила си във Фейсбук, получих съобщение от български ученици, които ме канят на посещение в еврейския културно-образователен център, който носи моето име. Много се зарадвах, че и българските деца помнят и живеят с делото ми. Те с нетърпение очакваха да им разкажа историята на съвременния иврит и аз тръгнах за София с първия полет.

Посрещането в София беше уникално! От години не съм се вълнувал толкова! Учители и ученици с много цветя ме приветстваха като скъп приятел, с когото отдавна не са се виждали, но копнеят да срещнат отново!

           
Разговорът между мен и Вяра-Мария се проведе в еврейския културно-образователен център „Лаудер-Бен-Йеуда”, който е много уютен, макар и пълен с кашони маца – беше навечерието на Песах.


Разказах как съм измислил думи за ютия, карфиол, сладолед… 




Тя много се забавлява, след което интересът и се насочи към моя син Итамар, който е първият човек, проговорил на модерен иврит! Смяташе, че съм бил много строг, като не съм му разрешавал да говори на други езици. Но прие гледната ми точка – всяко начало изисква твърдост, за да се стигне до успешен резултат!
След интервюто с Вяра-Мария в кабинета се изсипаха деца с мои снимки, за да им дам автограф! Бяха изумени от факта, че без пластични операции изглеждам толкова добре! Обясних им, че духът краси човека! Някои от децата ми нарисуваха портрети за спомен.
Всички много се смяхме и не тъгувахме от раздялата, защото хората, които истински се ценят и обичат, навсякъде и винаги са заедно!